25 ноември е дата, която тежи като камък върху съвестта на

ТАМ, КЪДЕТО ТИШИНАТА КРЕЩИ: Международният ден за елиминиране на насилието над жените – светът спира, за да чуе техните рани

25 ноември е дата, която тежи като камък върху съвестта на света. Международният ден за елиминиране на насилието над дамите е повече от календарен знак – това е обезпокоителен камбанен удар, който напомня за милиони премълчани истории, зад затворени порти, в домове, където страхът е всекидневие.

За първи път този ден е маркиран през 1999 година с резолюция на Организация на обединените нации, а от този момент всяка година светът се пробва да огледа към тишината, която крещи

Но дали това е задоволително?

Статистиката е безмилостна: всяка втора жена става жертва на тежки връзки от страна на колегата си, а всяка пета е застрашена или подложена на полово принуждение. Но същинският размер на страданието остава прикрит – зад мълчанието, страха и години на психическа клетка, от която няма ключ.

Протест под надслов,,Нито една повече “ блокира придвижването пред Съдебната палата в София. Протестът е проведен от колектив,,Феминистки мобилизации “. Организаторите оповестиха, че желаят непрекъсната публичност на казуса с домашното принуждение и политики за предварителна защита на насилието, освен санкции за към този момент направилите закононарушение.

Неотдавна американски учени потвърдиха, че дамите, претърпели физическо или психическо принуждение, по-често развиват сложни здравословни проблеми

Проучването на Щатския университет в Охайо, оповестено в Archives of Internal Medicine, хвърля светлина върху връзка, която дълго време бе подценявана.

Болките в гърдите, коремните рецесии, мигрените, гастроезофагеалният рефлукс, инфекциите на пикочните пътища и менструалните нарушавания – признаци, които до неотдавна не се свързваха с претърпяна контузия – в този момент разкриват тъмната диря на насилието. Проучването, включващо 3568 дами, демонстрира, че даже тялото помни страха и унижението. Доброволките минават медицински прегледи и описват искрено за претърпяното – откритията са като огледало на душата, разрушена и белязана.

Според създателите на проучването забележителна част от дамите, страдащи от меланхолия, тревога или прочувствена неустойчивост, са минали през токсични връзки, унижения и непрекъснат надзор.

Но драмата не стопира до тях

Децата, които израстват в среда на кавги, викове и експанзия, поемат върху себе си невидими белези. Дори и да не са директно наранени, техният вътрешен свят се разклаща. Учените потвърждават, че огромен % от тези малчугани, когато пораснат, отключват така наречен „ разстройство с прояви на нападателно държание “. Несъзнателно повтарят държанието на родителите си и постоянно сами стават агресори.

Това разстройство се показва в загуба на самоконтрол, импулсивни прояви, мощна нервност и податливост към разрушителни дейности – както върху движимости, по този начин и върху хора. След сходен епизод постоянно следват виновност, позор и разкайване. Пристъпите не престават сред 10 и 20 минути, като през това време индивидът е изцяло обхванат от страсти, некадърен да осъзнае последствията. Епизодите могат да настъпват на разнообразни шпации – от време на време седмици, от време на време дни, а в тежки случаи даже всекидневно.

Съпътстващи признаци са сърцетуптене, изтръпване на крайниците, тремор, болки в гърдите, високо кръвно налягане и мощно напрежение в главата.

Психолозите са единомислещи: един от най-силните фактори за сходно държание е претърпяна контузия в детството

Генетичната предразположеност също се преглежда, само че към момента не е изцяло изяснена.

Критериите за диагностика на разстройство с нападателни прояви включват:
• Многократни произшествия, при които човек губи надзор, атакува други хора или унищожава имущество.
• Непропорционална реакция по отношение на провокацията, провокирала агресивното деяние.
• Липса на връзка с друго психологично заболяване или въздействие на наркотични субстанции.
• Често се откриват нарушавания в равнищата на серотонин и тестостерон.

Разстройството се среща най-често при младежи. Лечението включва психотерапия – сложен, само че жизненоважен път към възобновяване на прочувствения надзор. В по-тежките случаи се предписват лекарства под непоколебим лекарски контрол.

Няма обаче лекарства за лекуването на свят, който твърди, че напредва, а е оставил дамите към момента да заплащат цената на нечия тишина, нечие безучастие, нечия неконтролируема гняв.

Днес е денят, в който приглушените гласове би трябвало да се чуят по-силно от всеки зов. Докато една жена страда зад затворена врата, обществото не може да си разреши успокоение – мълчанието също удря, а всеки удар, като се изключи че е принуждение, трансформира живота вечно и чака своя отговор!